Проектът MEET Change - Мотивиране на възрастните работници за обучение и промяна

Предистория

Новите страни-членки на Европейския съюз са изправени в по-голяма степен пред проблемите, свързани с демографските промени и стареенето на работната сила, резултат от отрицателния прираст на населението, дължащ се на ниската раждаемост и емиграцията.

 През деветдесетте години на миналия век, по време на прехода, много източноевропейски страни промениха политиката си за ранно пенсиониране, за да избегнат масови съкращения и висока безработица. Тази политика се променяше бавно през новото столетие и днес възрастта за пенсиониране е все още много ранна в много от новите страни-членки. Възрастта за пенсиониране беше вдигната с две до три години - до над 60 години - в почти всички нови страни-членки през последните години с цел да се удължи участието на тези хора в пазара на труда. Но, въпреки че повечето програми за ранно пенсиониране са вече изоставени, нагласите и на служителите и на работодателите не са се променили толкова бързо и адекватно: кариерното планиране като процес за 50 годишните служители или за тези с 25-30 години трудов стаж не се възприема за необходимост от тяхна страна.

В същото време, „заемането на длъжност“ е все още доста дълготрайно в новите страни-членки, въпреки че времето на „работа за цял живот“ е вече в историята. Налице са много нискоквалифицирани работници, работещи десетилетия в една и съща компания, често дори заемащи една и съща длъжност.

Основната целева група на проекта са по-възрастните работници, които са работили десетилетия на една и съща длъжност, без да преминават обучение или не са се включвали в каквато и да е друга дейност, изискваща обучение, както и такива работници, които не могат да се справят със собствената си работа поради различни причини:

  • след преструктуриране на компанията длъжността им не е необходима повече
  • не могат да изпълняват трудовите си задължения, защото това вреди на здравето или безопасността им (нощна работа или работа на смени)
  • изискванията за заеманата от тях длъжност са станали твърде високи

При анализиране на причините защо толкова малко по-възрастни работници и още по-малко нискоквалифицирани работници взимат участие в обучителни и други програми за кариерно развитие често се оказва, че няма достатъчно такива възможности или, че те не са правилните за тези хора. Но това е само едната страна на процеса. Много от възрастните и особено от нискоквалифицираните работници отказват да приемат всякаква промяна в работната си среда. Те нямат почти никаква готовност за обучение и промяна. Причините за това са многостранни: липса на опит с учението, лош предходен опит, свързан с образование в миналото, страхът от провал…

Мотивирането и подкрепата на тези работници да приемат и в същото време да бъдат част от обучение, „смяна на позицията“ или от някаква друга програма е предизвикателство за обучителите на възрастни, мениджърите „Човешки ресурси“ и за всеки друг, който на фирмено ниво участва в процесите на преструктуриране (напр. синдикалисти, ръководители на оперативни звена и т.н.)

Смятаме, че този проблем е особено относим към новите страни-членки, защото в тези държави има все още големи предприятия, в които на поточни линии работят нискоквалифицирани работници. В западноевропейските страни такъв тип работа е отживелица още от 90-те години на миналия век, тъй като цената на подобен труд стана прекалено висока. Ето защо компаниите преместиха своята продукция или в страни от Източна Европа или в такива от Далечния изток.